Магнетичната сила на любовното чувство в Йовковия разказ "Шибил"


Й. Йовков е един писател , чието творчество коренно се различава от това на другите български автори. Йовков разкрива проблемите на човека и неговите психологически драми. Неговото творчество е насочено към съкровено-интимните преживявания на героите, емоционално нравствените и психологически изживявания на личността. Освен това неговото творчество не е пряко свързано с определен исторически период. Неговите герои полянци или планинци са граждани на света. Пример е “Шибил” чрез тях писателят изследва дълбочините на човешката нравственост , красивото , въздействието на любовта и магнетичното , което се заражда между тях. Култът към красивото в различните му варианти – красотата на жената, на творческия труд, красотата на човешката постъпка или красотата на белите рози е наистина изключително силен у Йовковите творби.
В “Старопланински легенди” авторът успява да разгърне географската област “регион” в нещо по-голямо и по-широко. Той успява да “улови” душевността на българина. В “Старопланински легенди” Йовков реализира своите творчески намерения. Войните, които преживява също му помагат да се самоосъзнае относно своето поетическо светоусещане.
Сборника е един романтичен и приказен свят, изпълнен с много възможности за комуникация по веригата автор - творба - читател. Чрез худ. Текстове в произведението ние стигаме до авторовото мислене , до неговия свят на естетичното и обаятелното. Промяната на мястото и времето на действието изменя само външните х-стики, но не и вътрешните нравствено – естетически устои на този единен худ. свят . “Ст. Лег.” Изобразяват не толкова самото минало, колкото именно легендите за него , онова , което се е съхранило в народната памет.
Разказът “Шибил” е един пример за съществуването на романтичното , за това , че между някои отделни герои съществува и родство. Хубостта в разказа е раззеленилата се природа , която Йовков описва и ослепителната красота на Рада – селската девойка. Тя е млада и хубава , разговорлива , разглезена чорбаджийска щерка.
Другата противоположност е Шибил. Той е хайдутин - разбойник и неговият живот се различава коренно от този на Рада. Заедно с още няколко хайдути , ограбват почти всеки минал през гората. Магията и романтиката се ражда едновременно , когато те двамата се срещат в гората по-едни странни обстоятелства. Ето различни , но притежават тази дълбока родствена връзка и тя се изприщва. Също така той започва да изневерява на досегашните си закони малко по малко. Освен това се променя до толкова, че неговите другари го напускат , защото вече не е същия. Тази неподвластна сила накарва напетия хайдутин да слезе от планината заради любовта си към Рада. Неговата постъпка се превръща в саможертвен човешки порив , защото по-късно пада мъртъв до своята Рада.
Худ. образи са тези , които излъчват магнетично въздействие. В разказите на Й красотата може да промени всяка една личност. Тази човешка сила променя самите хора към по-добро. Аргумент за това е как Сали Яшар няма за какво да живее и е готов да умре от символичната болест, която автора вписва. Една , когато неговата единствена дъщеря се завръща , нейната красота и хубост връща бащата отново към живота. Така Сали Яшар стига до едно от най-големите прозрения за живота : с много неща може да надари Бог някого, но няма по-голям дар от хубостта. “Каквото кажеше Шакире , беше хубаво , каквото направеше –беше добро”. По същия начин разсъждава Шибил за Рада : “Каже нещо- умно е , направи нещо хубаво е”. Тук също се ражда магията, която променя хората. Магнетичното вече е навлязло в духа на тези герои и ги възражда към един нов по-хубав живот.
Началото на разказа “Шибил” говори за това , че Шибил е един твърд човек , решителен и “страшен хайдутин”. Йовков ни показва какъв е героя преди да срещне Рада. Той е един хайдутин – разбойник , за който света е сив и грозен. За него смисъл да слезе от планината няма. Едва след вторият момент , когато среща Рада , Шибил е удивен от нейната красота и от това че не се бои от него. След голямата промяна Шибил е решен да слезе от планината , въпреки , че му е мъчно за нея. Красивата мома го привлича и дава всички скъпоценности за нея , дори тръгва да се предаде.
Постъпките , които прави Шибил пращат в заблуда другите хайдути, защото те не са усетили магнетичната и човешка сила. След всичко това героят се решава , вътрешния прелом в него вече е преминал и така той слиза долу. По време на пътуването му през главата му минават много спомени за планината. Той размишлява , прави си равносметка и е напълно наясно какво може да се случи с него. Тази душевна промяна у Шибил е наречена от Йовков “душевното чудо”. Хайдутина е магнетично привлечен от Рада , постоянно мисли за нея. Тези герои са изобразени мащабно. Ако погледнем по мащабно така както равнината във “Вечери в Антимовския хан” съответства на широтата на духа , планината в “Легенди” отприщва човешките страсти и любовното привличане.
Смъртта на Шибил , както и на другите герои от “Ст. Лег.” Е напълно закономерна. Писателят съпоставя и обобщава. Шибил върви по улиците , които са залени със светлини. Той е като нов – пременен чист и без никакви оръжия. Тук голямо значение играят и двете кърпи – бялата и червената – знак за милост и знам за смърт. Едва когато се просват заедно на земята магнетичната сила на любовта става най-силна. Чрез смъртта на Рада Йовков наказва баща й не защото убива Шибил , а защото той погазва красотата.
Йовков успява да се докаже като един от многото български писатели , които накарват нас да се гордеем , че сме българи. Неговите ярки притегателни образи заемат високо място в историята на българската литература. Той е един майстор на българските разкази , който създава свят на нравствено благородство и романтична красота. Йовков утвърждава духовните ценности , които ни връщат към хармонията с природата. Чрез произведенията на Йовков ние можем да видим невидимото и да разберем необяснимото.