Литература

Войната и ценностите на човешкия свят в разказите на Йовков


В разказите посветени на войната, Йовков отстоява националните идеали.За него войната е неестествено състояние на духа, а ценностите са значими и неподправени. В този свят на война хората страдат и търсят топлина,където да останат и да преживеят ужасът,който цари навън. Именно чрез войната автора разкрива човешките ценности. Те изпъкват на фона на войната.
Според някои Йовков е основателя на българския военен разказ. Наистина той успява да сътвори чудесни и много интерестни разкази, които разкриват истината за преживелиците на един човешки живот през войната. Някои от разказите свързани с войната са “Земляци”, “Край Струма” , Край Места” , “Българка” и др. Повестта “Земляци” е една силна творба, която разказва за болката и носталгията по мирното време. Всеки детайл ни насочва мисълта към дома и полето. Тук се излага силната връзка между селяните, които са на фронта и земята, тяхната земя и труда, който ги свързва с нея. Те не са в “сърцето” на войната, а в часовете на отдих. Въпреки това всичко около тях е пропито и мирише на война. Носталгичният копнеж по земята и войната измъчват душите на неволните войници. Те просто изпълняват своя дълг, който ги е отвел на бойното поле. Тук забелязваме една човешка ценност, защото този дълг е граден с поколения. Съграждан е и е построена една кула от човешки ценности, които са на 1 място и се е защитават неимоверно. Затова се води тази война. Успяваме да разкрием и връзката между войната и човешките ценнсости в разказите на Йовков. Но това не е всичко автора успява да ни изненадва с още и още. Съзнанието , че смъртта им би била в името на тези ценности и в името на нещо велико-всичко това придава голяма обич към родната земя. Йовков поставя тъжните последствия от войната и чрез човешкото нещастие изрича своето отрицание към войната. На фронта тези земляци са хора, които в мирно време орат и жънат плодовете на една и съща земя. Тази любов и тази ирония са съчетани и разкриват тяхната участ, страдание и неизбежност.
От фронта не се завръща и един друг герой на Йовков – Люцкан от разказа “Последна радост”. Героят е водил мирен живот. Освен че е продавал цветя, той е служел на тайнствения култ на младостта, любовта и щастието. Околните го смятат за слабоумен , но именно у него се крие борбеният дух на възторжен почитател на поезията. Любовта , която Люцкан изпитва към момичето, което със своята красота прочиства душите е другата човешка ценност. Тя е залегнала у човека много преди това, но Люцкан ясно я показва благодарение на Йовков. Освен това автора ни въвежда първо в света на красотата и в светът на прекрасните цветя. Когато обаче Люцкан отива на фронта, този свят е изгубен в страшното пространство на войната. Той се лута и търси из между този мрак и свят пълен с болка , и насилие неговият блян, неговият свят , за да се върне в пространството на любовта. И така тази война и тези човешки ценности водят до два трогателни момента , където преди завършека на разказа Люцкан , умирайки трогателно протяга ръка към бялото полско цвете. Вторият разтърсващ момент е от битката, малко преди Люцкан да бъде смъртно ранен, той не може да отличи идващата смърт от любовта.
Друга тематика по която можем да говорим за войната и ценностите е “Белите рози”. Това е един разказ , който разкрива ужаса на войната и тежките удари , които тя нанася върху човешкия дух и върху човешките ценности. Белият цвят заема особено място. Той заема едно позитивно значение, а също така можем и да оприличим като ценност. Тук страданието на учителката Ангелина у нейната безутешна скръб по убития любим внушават още повече, че войната променя негативно съдбите на хората. “Белите рози” един символ на неосъществената любов на човешката на човешката радост. Жестоката реалност на войната допълнително нажежава обстановката. В света на Ангелина човешките ценности са на последно място, защото тя мисли единствено за своята любов. Нейната отчаяност я води до трагизъм, защото войната погубва светлите човешки чувства. Кара живите да се чувстват мъртви.
Разказите на Йовков отдавна са част от българския духовен живот. Той се бори срещу тези , които вместо любов носят смърт. Войната отвращава Йовков , защото тя убива не толкова тялото, колкото духа. Хората са престанали да бъдат човечни , защото се убиват по между си , а войната , която водят ги ограбва и им отнема живота. Това е един кръговрат , който автора успява да преживее през трите войни от началото на века- Първата световна , Балканска и Междусъюзническа, които се врязват дълбоко и трайно в съзнанието му.