"Зимни вечери"

Как е описан, детайлизиран градът (или предградието, крайният квартал, свърталищата на бедността, отрудеността, духовната опустошеност)? Той е "черна гробница", "пуст и мрачен", със схлупени, "смълчани" хижи. Потънал е в студ и "непрогледна мъгла". Всичко тук говори за нищета - стъклата са мътни, мъждиви, завесата - "мръсна, продрана", стрехата - опушена, т. е. все материални, видими белези на бедност, прокуденост, отхвърленост в ъглите на битието.
Кои са "жителите" на този призрачен, неуютен зимен град? Пияният безработен баща, ругаещ
и своя живот непотребен,
и своята мъка без край.
И още - ридаещата жена, молещите се негови деца; старите цигани ковачи; някакви обезличени "незнайни силуети", някакви "зад-гробни същества"; починалото от недоимък и болест момиче; две деца, "чувалчета снели от гръб" - скръбни, изгубени, обречени на калта, лишени от детство; слепият старик.
Цикълът "Зимни вечери" е вариантна илюстрация на характерна насоченост в поезията на Хр. Смирненски. В него звучи гласът на съпричастието и солидарността. Кредото на социално и граждански чувствителния поет е настояването за достоен жребий и равнопоставеност на хората. Техен стимул са братството, единението върху принципите на уважаване на индивидуалните отлики, на различията в характер, интереси, призваност.

"Цветарка"
Някои от образите в цикъла са загатнати още в "Зимни вечери": на малките гаврошовци, на слепия старик, на преждевременно починалото болно момиче. Други са нови - на "Вълкът" например, на човека от "другия свят", света на задоволството и ситостта. Има и други нови изображения на града - контрастни, двуизмерни, различни. Това вече не е само градът на мрака и мизерията, но и градът на бляскавите витрини, на пищно осветените локали, на празненствата и блудството, на суетата и маскарада.

"Братчетата на Гаврош"
Жертвите и тук са деца. Те също са бездомни, безпризорни, без родителска грижа и защита. Градът е арената на тяхното скитничество и всекидневно, деформиращо огледало на социалната неправда, на която са прокобени. Срещу им са празникът, разкошът, бляскавите витрини на магазините, постоянно напомнящи невъзможното им, дрипаво, неосъществено, ограбено детство. А вътре в душите им е събрана на кълбо мъката. Вътре са неизречените парещи въпроси. Вътре са клошарските или бунтарските им пътища, единствено възможни и отворени за тях нататък.
Пак попадаме на една болезнена струна у Смирненски. Едва ли някой е обрисувал поетически страданията на деца и юноши по-добре от него. Повлияло е, разбира се, и собственото му детство в бежанско семейство, живяло трудно в беден квартал сред недоимък и болести. Сам изпитал какво значи социалното дъно, Смирненски е особено чувствителен към пламтящите, гладните детски погледи, към детското страдание и към безнадеждно тичащите малчугани след влака на живота...

"Приказка за стълбата"
"Приказка за стълбата" е блестящ пример на висока есеистична проза, макар че формално бива определяна за фейлетон. Има се предвид злободневният характер на произведението, както и честите за фейлетона обобщеност, условност и крайна изведеност на персонажи, на ситуации, на тълкувани (или дискутирани) понятия, принципи, прояви. Тук обобщаващите фигури, противопоставени и диалогизиращи, са Момъкът и Дяволът. Има сблъсък на възгледи, на позиции, на аргументи, на личностно поведение и мислене.
Използван е превъзходно и алегоричният образ на стълбата. Тя е възкачването, кариерата, символът на житейския възход. Но - и на откъсването от началата (човешки, общественополезни, морални), на все по-силното попадане във вихрите на успеха, парите, властта, съблазните, самозабравата и самовлюбеността. Символните препратки и обобщения в творбата са многопосочни и разнородно валидни.
Станала е подмяна на идеалите, на поведенческите и мисловните реакции. Човекът е изменил най-вече на себе си, изгубил е своята същност. Той наблюдава и съди вече изкористено, стеснено, егоистично. Горд и студен, той се е превърнал в символ на безсърдечието и самодоволството. Вложеният рефрен - че всичко може да се продава или заменя в зависимост от условията, цената и интересите - действително ни внушава, че стълбата на възхода и днес стърчи изкусително и предупредително пред всекиго от нас.