Литература

ЙОХАН - СМИРНЕНСКИ


Една от най-лиричните творби на Смирленски е “Йохан”. Това е и единствената негова творба ,в която най-ярко е индивидуализиран образа на осъзнатия работник. В него Смирленски влага познатите ни вече черти на световния пролетарий – комунистическа убеденост,сила,мъжество, революционен оптимизъм.Поемата започва и завършва от една и съща картина , напоена с тих и спокоен лиризъм. Между тези 2 композиционни части е разкрита чрез отделни сюжетни мотиви трагично-лиричната гибел на Йохан. Високото съзнание на младия работник , неговата решителност и дълг към човека не действат над бащиният и семейният дълг. Йохан прекачва прага на своя дом и без да се обръща назад. Личната драма на лирическия герой е съобразен художествен похват на психологическо въведение в трагичния и велик час на певолюцията. Миг след това Йохан е сред огъня на барикадните димежи. Лиричното набира инерция все повече и повече , за да стигне до кулминационния момент в творбата, разкрит в диалога на Йохан с враговете.
“Безумец! Всяка капка кръв, пред вас
ще бликне, нови, хиляди борци!
Веч бий дванайсетия кобен час
И ще сразим престъпната ви власт!
Елате Вий, Елате подлеци!”
В тези стихове Смирленски внушава идеята за смъртта и безсмъртието за нерекъснатата приемотвеност на живота и борбите. Йохан е смъртно ранен, но умирайки за свободата на своя народ той се обезсмъртява. Тава е най-високото призвание на всички безименни герои от барикадите, осъзнали, че само революцията ще възцари на земята “вихрената пролет” – символ на отърсване и възраждане на духовете. Така Йохан се превръщя в носител на нескрупния революционен оптимизъм, дълбоко присъщ на Смирненски и неговата поезия.

Поезията на Смирленски буди много емоции и размисли у читателя. Поетът получи заслужено призвание сред светилата на световната пролетарска литература , без да насилва гласа си. Здраво свързан с трдициите на революционната поезия на Ботев, См изправя своя ръст до “расовия гении на нашия народ”. Вихърът , метежността и шемета на чувството, неувяхващия оптимизъм, който крие тихата усмивка на младия поет че обаяват всички честни хора жадни за деяние и прогрес.