|
МОЖЕ БИ МОЯ
Зинал е гроб - за кого ли изровен - бавно отйеква се звона черковен - звънне и спре, като нещо възчаква, като мъртвеца и той да оплаква, зарад когото тълпа се е сбрала тамо на гроба за сетна раздяла. Гроба. И може би той да е моя.
Зинал е - чака да бъде заровен. Ето че гръмна и хора черковен Вечная памет! Повтори, потрети. Тихи ридания. Писък! Навети… Майко! - залипана рожба изплака… Черната пръст во ковчега затрака. Гроба. И може той да е моя.
Още едни за земя се привеждат, други се вече из пътя изреждат, трети - цял рой - се навънка помъкна. Тихне. Затихна. И звона замлъкна. Пак се в живота завърнаха всички… Гроба остана в полета самички. Гроба. И може би той да е моя.
|