МОЖЕ БИ МОЯ


Зинал е гроб - за кого ли изровен -
бавно отйеква се звона черковен -
звънне и спре, като нещо възчаква,
като мъртвеца и той да оплаква,
зарад когото тълпа се е сбрала
тамо на гроба за сетна раздяла.
Гроба. И може би той да е моя.

Зинал е - чака да бъде заровен.
Ето че гръмна и хора черковен
Вечная памет! Повтори, потрети.
Тихи ридания. Писък! Навети…
Майко! - залипана рожба изплака…
Черната пръст во ковчега затрака.
Гроба. И може той да е моя.

Още едни за земя се привеждат,
други се вече из пътя изреждат,
трети - цял рой - се навънка помъкна.
Тихне. Затихна. И звона замлъкна.
Пак се в живота завърнаха всички…
Гроба остана в полета самички.
Гроба. И може би той да е моя.