Проклятие


Душата ми, жена, душата ми бе храм
на смелите мечти и светли вдъхновения.
Проклет часа, когато те въведох там! -
Когато сред безименните въжделения
посегнах и извиках името и знам.

Въведох те светица върху царствен трон,
на моя девствен блян облечена в порфирата.
И волята ти, думах, нека е закон
доспехите на воин, на поета лирата,
благослови ги! - шепнех, в тих молитвен стон.

Но стана ти и с яд, разметнала коси,
одеждите разкъса, - своето нещастие! -
Кикотене безумно храма огласи...
Ти в блудна голота вертеп на сладострастие
душата ми направи че бе - което си!

Проклет, жена, часа, когато жадна плът
внезапно те съзрях в мъглата на молитвите.
Посърнали, сънливи дните се влекът...
Угасна жива мощ, калена среди битвите!
И плач е песента ми, плач в изгубен пьт.