Една дума


Добро и зло, началото и края -
събрал ги бих в една-едничка дума.
Език не ще я никога издума...
Че аз, о моя скръб, че аз я зная
без слогове, без звук.

Да, тя е тук,
под моето чело тревожно сладка,
безкрайно дълга и безмерно кратка,
и тъмнина и плам.

Не, тя е там,
на голата стена звездица снета
от ясното небе, да грей в несрета
по тъмната земя.

Като зъмя
тя огнена пронизва тъмнината
и свети между мене и стената,
по-жива всеки миг.

Уви, с език
човек не ще я никога издума,
свещената и все проклета дума...
И хреснал бих чело в стената първи,
но първи аз ли бих я писал с кърви.