Кино


Отвънка беше шум
и светеха реклами.
В афиша
пишеше
Една човешка драма.
Отвънка беше шум
и конника на Крум
се потеше
от стискане
в дланта ми.

И стана тъмно.
В белия квадрат
лъва на Метро
сънно се прозина.
И изведнъж - шосе,
след туй гора
и в дъното небе -
просторно, синьо.

И на шосето,
точно на завой,
се срещат две луксозни лимузини.
Това е нашия герой
и нашта героиня.

След удара
излиза джентълмен
и взема във ръцете си чилични
като перце примрялото момиче.

Отваря си очите -
те горят,
премрежват се
и гледат небосвода,
Да видиш ти какво момиче, брат -
като жребица от разплодник!...

В дърветата -
разбира се, славей.
Ръми над тях спокойно синината.
Примамлива и мека зеленей
оттатък шанците
тревата.

Един размазан Джон
целува страстно Грета.
По устните му -
сладостна лига...
С т и г а !

Къде е тъка нашата съдба
Къде е драмата
Къде съм аз Кажете!
В гърдите ни опрян е за стрелба
на времето барутно пистолета.

Та можем ли да любим
и скърбим
с наивната ви лековерност
Гърдите ни са пълни с дим,
а дробовете ни - с каверни.

Така ли срещаме на път
любимите си
с лимузини -
Изгрява любовта ни
в труд -
сред дим,
сред сажди
и машини.

И после... Сивия живот,
борба за хлеб,
мечти неясни;
и вечер - тесното легло,
в което неусетно гаснем...

Това е то.
Това е драмата.
Станалото -
е измама.