Хайдушка


Вятър мята листи пожълтели,
до три лета не сме били в къщи.
Булките се мислят овдовели -
гледат Пирин, пръстите си кършат.

Не додея ли ни път във тъмно,
скръб за рожби ли не ни повея.
Да намериш камен да осъмнеш,
камен-зглаве, търне за постеля.

- В къщите протекоха стрехите -
бурен нивите души, войводо.
Стреляй горе, стреляй към звездите!
Нека паднем честни и свободни.