|
Пролет в завода
Тя искаше да влезе с първа смяна, ала моторът изруга сърдито Не може тъй, аз тук съм отговорен, без марка где Виж, портиера питай!
Но тя бе някак страшно упорита и не попита портиера. - Влезе. Отвори някакъв прозорец горе и скрито на мотора се изплези.
И изведнъж запя една машина. Но хората работеха несръчно. Разбрал коя е скритата причина, моторът каза Аз ще я отлъча! - Ще я отлъчиш ли - попита със насмешка една добра чугунена бъркачка. - Опитай се, бъбрива въртележка, та ний за нея ще направим стачка.
Моторът млъкна. Вятърът донесе отнейде топъл лъх на чернозем, един напев - широк и весел - и стъпки на напукани нозе.
Онез, които някога са порили земята, пърхаха като коне. А другите, прозорците разтворили, сияеха пред синьото небе.
От папмашината изпсува някой грубо. Едно момиче весело запя. Един младеж го стрелна с поглед влюбен и то поруменя.
Тогава влезе портиерът тихо и каза Кой се контрабандно вмъкна Ала разбра, виновно се усмихна, почеса се, подсвирна, после млъкна.
|