Помниш ли, помниш ли

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!

Елегията е публикувана за първи път в сп. Родно изкуство, кн. 2 от 24.11.1914 г.