Грижа


Пробуждам се - денят в прозорците ми гледа,
на сладосънна нощ прогонил сетний знак.
Днес що ме чака вън - разгром или победа -
Не знам, но ти, нали, но ти ме чакаш пак

С оборено чело стоиш на моя праг,
прошарени коси разпуснала в безреда,
проблясва в твоя взор тревожен полузрак.
Излизам - и по мен ти тръгваш смъртно-бледа.

Покрусен в ранина аз сещам твоя дих
при всеки смел подем, при всякое падение;
кажи, след кой възторг горчилки аз не пих,
и колко божества измряха неродени

на страдното сърце в най-пазения кът,
о, Грижа, спътнице в нерад и стръмен път!